Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
1. Mariah Carey
Постинги в блога от Април, 2013 г.
06.04.2013 15:10 -
МУЗИКА
06.04.2013 15:04 -
МУЗИКА и поезия
ПОСЛЕДНИ ДУМИ
Пеньо Пенев
Напразно било всичкото, Мария,
мечтите ми и нежните писма.
Напразно било всичко, що да крия,
ти може би го чувстваш и сама.
Не мога да говоря, не въздишам,
от чувствата съм вече заблуден.
И вземам аз перото не да пиша,
а само да ги отстраня от мен.
Години младостта ни ще отвеят -
тъй както вятър пролетния цвят.
Косите ни тогаз ще посребреят
и ние ще напуснем тоя свят.
Пред тебе рано аз ли си замина,
на гроба ми ела и поседни.
И вместо думи - цвете от градина
на камъка надгробен посади.
И ако в тишината ми зелена
ветрец полюшне твоите коси,
то знай, че мойта обич просълзена
от гроба идва да те поздрави.
Тя цял живот за тебе е цъфтяла,
но рано, твърде рано я разби.
Да беше камък, чудо би станало -
да беше камък, но със теб не би...
В среднощ дълбока цвете ще откъсна -
да ме облъха твоя мил цветец.
От него ще увия аз чевръсто
за мойта обич паметен венец.
Ще викна пък тогаз и ще запея,
но не от скръб - от радост и любов.
И с нивите зелени ще се слея,
на вятъра с неглъхнещия зов.
Ще пламна като мъничка калинка -
към бъдното ще си посоча брод.
След туй ще стана може би тичинка
и може би ще вържа златен плод.
Но все едно: мен няма да ме има,
ще бъда мъртъв вече за светът.
И няма да ти шепна пак, любима,
и няма да те виждам никой път.
Към тебе обич, зная, ще избликне
и друг ще ти говори с нежен глас,
но няма никой път тъй да те обикне
преживе, както те обикнах аз.
Напразно било всичкото, Мария,
довиждане, със здраве остани.
Напразно било всичко, що да крия -
едно сърце дълбоко нарани!
06.04.2013 14:57 -
МУЗИКА
НЕ УМИРАЙ БЕЗ ДА СИ ЖИВЯЛ!
Не умирай,
без да си заплакал,
от нечия омраза и обида,
от предателството на приятел
от грубостта,
поне веднъж...
Не умирай,
без да си обичал,
някого безумно и жестоко,
на парчета без да си събирал
своето сърце,
поне веднъж...
Не умирай,
без да си се радвал,
на цветовете и нощта,
наприказките и децата,
на слънцето и светлината,
на пролетта,
поне веднъж…
Не умирай, без да си живял!
06.04.2013 14:54 -
МУЗИКА
06.04.2013 14:52 -
ПОЕЗИЯ И МУЗИКА
Защо не пиша ли, Любов...
Защото мога да ти кажа всичко -
за времето, за мене, з...а живота,
за начина, по който те обичам,
за нощите, в които съм сама,
за дните, във които се изгубвам,
за малките вълшебства на дъжда,
за тишината, скрита в думите,
за страховете си, за зимното небе,
за птиците и тъжните си настроения,
за някакви далечни светове,
за маите и тяхното летоброене,
за колапса на Слънцето и за това,
че Краят на Света ще се отложи,
за музиката ми (която, да,
наричаш често просто невъзможна),
за хората, които ме вбесяват
и за умората от делничния ден,
и за усещането как ми отеснява
през зимата оловното море...
Или защото просто се смълчавам
и ставам тиха... като сняг.
Или като небе по свечеряване,
Или като преглътната сълза.
Защо не пиша ли, Любов...
защото СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ СЕ УМОРИ.
Не ми се пише. Толкова е просто.
Не ми се пише. Днес ми се мълчи.
Caribiana
Защото мога да ти кажа всичко -
за времето, за мене, з...а живота,
за начина, по който те обичам,
за нощите, в които съм сама,
за дните, във които се изгубвам,
за малките вълшебства на дъжда,
за тишината, скрита в думите,
за страховете си, за зимното небе,
за птиците и тъжните си настроения,
за някакви далечни светове,
за маите и тяхното летоброене, за колапса на Слънцето и за това,
че Краят на Света ще се отложи,
за музиката ми (която, да,
наричаш често просто невъзможна),
за хората, които ме вбесяват
и за умората от делничния ден,
и за усещането как ми отеснява
през зимата оловното море...
Или защото просто се смълчавам
и ставам тиха... като сняг.
Или като небе по свечеряване,
Или като преглътната сълза.
Защо не пиша ли, Любов...
защото СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ СЕ УМОРИ.
Не ми се пише. Толкова е просто.
Не ми се пише. Днес ми се мълчи.
Caribiana
Търсене
